Запазване и развитие на българското производство на земеделски продукти и храни – стратегически приоритет на България

1.1. Модернизация (реконструкция) на съществуващата инфраструктура за напояване и изграждането на нови напоителни системи и съоръжения, така че да се увеличат напояваните земеделски площи и да се увеличи производството на първична земеделска продукция.

1.2. Облекчаване на процедурите по водовземане и водоползване от повърхностни и подземни води, с акцент върху малките земеделски производители на плодове и зеленчуци.

1.3. Компенсиране на цената на водата за напояване, доставяна от Напоителни системи ЕАД със средства от държавния бюджет.

1.4. Засилване на контрола върху издаването на разрешения за водовземане от страна ВЕЦ-овете, така че да се спазва реда за удовлетворяване на исканията по чл. 50, ал. 4 от Закона за водите и приоритетното удовлетворяване на нуждите на земеделските производители от напояване на културите, които отглеждат.

2.1. Облекчена сезонна заетост чрез дигитализация на еднодневните трудови договори;

2.2. Субсидирана заетост с ангажираност на местните власти, които да помогнат на земеделските производители да наемат и да задържат квалифицираната работна ръка в стопанствата си/Социални модели в селските райони – пилотни проекти с ангажиране на местното население.

2.3. Осигуряване на социална мотивация и статус на професията

• Осигуряване на право на ранно пенсиониране;
• Безплатен довеждащ транспорт;
• Данъчно облагане на необработваемата земеделска земя;
• Данъчни преференции за младежи и млади семейства.

3.1. Законодателни инициативи за изсветляване на веригата на доставки на земеделски продукти и храни, с акцент върху млякото и млечните продукти и пресните плодове и зеленчуци - от производството до търговията на дребно - и за противодействие на нелоялната конкуренция и нелоялните търговски практики; (на основата на изготвения проект на Закон за веригата на доставки на земеделски продукти и храни) и препоръките от секторните анализи на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), включително създаването на регистър/цифрови географски данни за площи оранжерии, парници и трайни насаждения и пълната им инвентаризация по подобие на системата ВетИС за регистрация на животновъдни обекти, идентификация на животни, проследяване на движението им и контрол на ветеринарномедицински дейности.

3.2. Реформа на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ):

• Усилване на капацитета на БАБХ с агрономи, които да извършват превантивни действия чрез мониторинг на болести и вредители по растенията и възлагане на функции по мониторинг на представителните браншови организации в земеделието;
• Засилване на контролните функции на БАБХ, съвместно с МЗХ, НАП, Агенция „Митници" и реален контрол по цялата верига на доставки на земеделска продукция и храни – контрол върху „виртуалните градини и виртуални животни" и фиктивните земеделски производители, контрол върху вноса и търговията на пазарите, тържищата, логистични центрове и търговските вериги и други магазини на дребно по отношение на безопасност и цените, както и контрол на суровините за земеделско производство, напр. продукти за растителна защита – повече проби за остатъчни вещества от пестициди и други замърсители в храните от внос, както и увеличаване на броя на съвместните проверки за произход на стоката и за занижени цени при внос, както и засилен контрол на суровините за земеделското производство – продукти за растителна защита, торове и т.н.
• Засилено взаимодействие с КЗП, КЗК, ДКСБТ и общинските власти.

3.3. Създаване на нови икономически субекти за реализация на българската продукция.

Създаване на поне два кооператива – за растителна и за животинска продукция - на базата на публично-частно партньорство. Кооперативите изкупуват задължително и на оптимална изкупна цена.

Преработвателите и търговските вериги да бъдат съгласни първо да преговарят с два кооператива, които ще бъдат гарант за произхода, безопасността и качеството на българската продукция.

Държавата следва да подкрепи кооперативите в две посоки:

• обезпечаване на администрация и инфраструктура (центрове за изкупуване, пакетаж, логистика и преработка на първична земеделска продукция);
• финансово подпомагане за определен период от време (например първите 5 години) на кооперативите за управление на риска при реализацията на първичната земеделска продукция, докато придобият добра преговорна позиция.

3.4. Смяна на законовите процедури, по които държавните органи обсъждат и съгласуват с бранша (представителните браншови организации) всички търговски споразумения с трети страни, които касаят търговията със селскостопански продукти, така че да има реално съгласуване и отчитане на интересите на българските земеделски производители;

3.5. Политика за промотиране на българска продукция в ЕС и в трети страни – изложби и панаири, организиране на майсторски класове, бизнес вечери, учебни пътувания, седмици на ресторантите и т.н.

• пълно съдействие от страна на МЗХ за европейски проекти на представителните браншови организации, включително и съдействие за продукти за финансиране на самоучастието и на оперативни средства за изпълнение на проектите.
• засилване ролята на държавата за осигуряване на външни и вътрешни пазари:
  • Стратегическо развитие на най-бързо растящия пазар с недостиг на храна - в АЗИЯ:
    • осигуряване на стратегическа маркетингова подкрепа от държавата;
    • провеждане на международни панаири на „Плодове и зеленчуци" в България;
    • организиране на чартърни полети за директни доставки;
    • планиране на количества и цени на доставки;
  • Превръщане на България в център (хъб) за здравословна храна (биологична и конвенционална), произведена по високите браншови стандарти и регулации от ЕК.
  • Създаване на браншови стандарти за производство и качество.
  • 100 % произведени в България плодове и зеленчуци за Обществения кетъринг.
  • 50% произведени в България плодове и зеленчуци в търговските вериги.

4.1. Осигуряване на допълнителни източници на доход:

• осигуряване на материална база за съхранение на продукцията;
• осигуряване на материална база за първична преработка;
• възможност за производство на зелена енергия;
• изграждане на база за краткосрочен агротуризъм;
• собствени дигитални канали за продажби.

4.2. Смяна на модела на финансово подпомагане на земеделските производители със средства от ЕС и национален бюджет. С 20%-то намаление на бюджета за ОСП за периода 2028-2034 е необходимо подкрепата да бъде ясно, точно и справедливо насочена:

• само на реални производители с трайни насаждения, парници и оранжерии и животни – цифрови географски данни и регистри и контрол на терен за състоянието на трайни насаждения, парници и оранжерии;
• справедливо разпределение на минималния бюджет по ОСП в размер на предложения от ЕК бюджет от 6,2 млрд. евро за България по интервенциите и определяне на размера бюджета по всяка интервенция и на ставките по отделните интервенции, така че да бъде покрита съществена част от производствените разходи - залагане на адекватна подкрепа на доходите на земеделските стопани от уязвимите сектори в новия програмен период след 2027 г., както в рамките на бюджета за Общата селскостопанска политика (ОСП), така и по останалите политики, които влияят върху развитието на уязвимите сектори в Националните и регионални планове за партньорство - НРПП (за екология, развитие на селските райони, заетост, иновации и т.н.). Гарантиран минимален бюджет за инвестиции за хранително-вкусовата промишленост в НРПП. Субсидията да достигне 60% от разходите по технологична карта.
• Еднакво разпределение на средства между сектор „Растениевъдство" и „Животновъдство" чрез интервенции, които могат да бъдат оформени и насочени като подкрепа за конкретен сектор – например интервенциите за обвързано с производството подпомагане;
• Гарантиране на финансови средства от ЕС и от националния бюджет за управление на риска – за компенсиране на щети от неблагоприятни климатични събития и болести/вредители по растенията. Стартиране на Взаимоспомагателния фонд (ВСФ) като инструмент за управление на риска по Закона за подпомагане на земеделските производители и включване на представителните браншови организации в управлението на ВСФ.

4.3. Намаляване на ДДС на 6% върху плодовете и зеленчуците (без цитрусови и тропически плодове) и нулева ставка на ДДС върху фермерски и био храни, произведени изцяло от български (регионални) плодове и зеленчуци.

4.4. Нов правен и данъчен режим на сделките, осъществявани от признати групи и организации на производители (ГОП) и кооперативи, с цел стимулиране на обединяването на земеделските производители за реализация на тяхната продукция. (към момента са търговци като всички останали).

5.1. Приемане на Закон за браншовите организации в земеделието

Необходима е ясна нормативна рамка за институционален диалог с представителни браншови организации в земеделието, която:

• регламентира представителността на браншовите организации в земеделието;
• въвежда прозрачност;
• гарантира реално участие в процеса на формиране на политики;
• възлага контролни функции на представителните браншови организации в земеделието.

5.2. Смяна на процеса по подготовка на национални позиции по европейски и световни въпроси и реално включване на бранша в обсъждането им чрез представителните браншови организации.

6.1. Създаване на нова дирекция в МЗХ, която да провежда политиката и която да бъде връзката между национални, европейски и световни иноватори и предприемачи и български земеделски производители и предприятия.

6.2. Привличане на млади фермери – промени в законодателството за прилагане на действията, заложени в Стратегията на ЕС за обновяване на поколенията - достъп до земя, достъп до финансиране, развитие на умения, справедливи стандарти на живот в селските райони и подкрепа за наследяване на земеделски стопанства.

6.3. Промяна на обучителните програми в образователните институции и на начина на взаимодействие между научно-изследователските организации и земеделските производители, с цел подготовка на кадри за земеделието и предоставяне на адекватни практически решения за проблемите в земеделското производство, преработка на първична земеделска продукция и реализацията на земеделска продукция и храни.