Уважаема г-жо Председател,
Във връзка с предстоящото заседание на Комисията по ЗХГ на 05.02.2026 г., на което ще се представи и обсъди за първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители, № 51-602-01-5, внесен от Министерския съвет на 27 януари 2026 г. Браншова камара „Плодове и зеленчуци“ (БКПЗ) апелира народните представители от Комисията да подкрепят законопроекта, който е от изключителна важност за развитието на сектор „Плодове и зеленчуци“.
За нас е ключово приемането на текстовете от законопроекта относно:
- Създаването и поддържането на цифрови географски данни за площи оранжерии, парници и трайни насаждения – § 7 и §15, както и инвентаризацията на съществуващите площи с трайни насаждения, парници и оранжерии – §16 и новите т. 45 и 46 от §13;
- Взаимоспомагателния фонд като инструмент за управление на риска – § 3, 4 и 5 и новата т. 44 от §13;
- Кампания 2026 и 2027 г. за подаване на заявления за подпомагане по интервенциите по чл. 52, ал. 1, т.1 без удостоверяване с квалифициран електронен подпис.
Призивът ни е продиктуван от следното:
Производството на плодове и зеленчуци е от съществено значение за потребителите, тъй като осигурява здравословна, разнообразна и качествена храна. Тези продукти са основен източник на витамини, минерали и фибри, които подпомагат профилактиката на хронични заболявания и подобряват качеството на живот. Местното производство гарантира по-свежи и безопасни продукти, осигурява сезонна наличност, и би следвало да осигурява стабилност на доходите на производителите на плодове и зеленчуци, както и да позволява на потребителите да получават продукти на справедливи и достъпни цени.
Въпреки своята социална значимост, производството на плодове и зеленчуци е изправено пред редица предизвикателства, свързани с напояването на овощните и зеленчуковите градини, недостига на работна ръка и слабия интерес от страна на младите хора, климатичните промени и честите прояви на неблагоприятни климатични събития, ниската степен на дигитализация на сектора, трудната реализация на българските плодове и зеленчуци на българския пазар на фона на силната конкуренция, както в рамките на вътрешния пазар на ЕС, така и на световния пазар на плодове и зеленчуци и не на последно място постоянният недостиг на финансови средства, от ЕС и от национални източници, за справяне с тези предизвикателства. Само през последната 2025 г. станахме свидетели на това, че овощните насаждения в голям мащаб пропаднаха на 100 % заради неблагоприятни климатични събития – измръзвания, градушка, буря и проливен дъжд, в следствие на което земеделските производители останаха без доходи от своята земеделска дейност и ангажира сериозен финансов от държавата и ЕС за компенсиране на щетите.
Според нас предложеният законопроект дава възможност за решаване на част от изброените предизвикателства пред сектора и то в неотложен порядък. Всяко забавяне в правната рамка и оттам в прилагането на спешните мерки, увеличава риска от загуба на цял производствен сектор от селското стопанство, а именно сектора на плодовете и зеленчуците в близките години пред нас.
БКПЗ е била последователна в искането си за изграждане на регистър на трайните насаждения, за да се осигури проследимост на подпомагането при трайните насаждения и оранжерийните култури и да се подобри планирането при разпределението на средствата за подпомагане по схемите и интервенциите за финансова подкрепа на земеделските стопани. С други думи, цифровите географски данни, предвидени в законопроекта, ще покажат действителността на терен и по този начин ще се отсеят реалните от фиктивните земеделски производители. Това от своя страна ще даде възможност за по-ефективна финансова подкрепа на реалните производители, които произвеждат и са ориентирани към пазара на плодове и зеленчуци, а не просто към „субсидиевъдство“. Предлагаме също в инвентаризацията по § 16 да се включат и областни представители на БКПЗ, които ще могат да съдействат при идентифицирането на реалните земеделски производители в съответния район.
Ние напълно споделяме мотивите към законопроекта, че предложените изменения и допълнения доизграждат правната рамка, за да стартира час по-скоро този така важен за българското производство на плодове и зеленчуци Взаимоспомагателен фонд като инструмент за управление на риска, заложен в Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони на РБ за периода 2023-2027 г. (СПРЗСР). Позволяваме си да поставим следния въпрос: В СПРЗСР е записано „ Управлението на риска по тази интервенция предвижда създаването на Взаимоспомагателен фонд, включително административните разходи за неговото създаване. Този инструмент се финансира от ЕЗФРСР, ЕФГЗ (предоставяне на 1,5 процента от директните плащания за подпомагане на приноса на земеделските стопани към инструментите за управление на риска, съгласно чл.19 от Регламент 2021/2015), ежегодни вноски на земеделските стопани и/или собственици на земи, кооперациите, както и други кооперативни структури и организациите на производители – от името на техните членове (финансов принос за Взаимоспомагателен фонд), национално съфинансиране и други финансови инструменти. Взаимоспомагателният фонд може двустранно да си взаимодейства и с други финансови инструменти в рамките на стратегическия план.“
В предложения § 4 отсъстват ежегодните вноски на земеделските стопани – дали това е умишлено или е пропуск? Според нас е правилно да не се изискват поне в първите години на фонда допълнителни вноски от земеделските стопани, извън тези по линия на ЕФГЗ.
БКПЗ като водеща браншова организация с най-широка представителност на земеделските производители на плодове и зеленчуци, настоява да се вслушате в нейния апел и да приемете законопроекта при гласуването му в Комисия по ЗХГ.