По-силна защита на земеделските производители, по-предвидима подкрепа и по-бърза реакция на Европейския съюз при кризи са необходими, за да бъде земеделието ни устойчиво и конкурентоспособно. Това заяви заместник-министърът на земеделието и храните Красимир Чакъров по време на срещата на министрите на земеделието от Вишеградската група и България, Хърватия, Румъния, Словения и Италия, която се проведе в Братислава, Словакия.

Именно около тези приоритети се обединиха всички участници, като приеха три общи декларации- за бъдещето на Общата селскостопанска политика (ОСП) след 2027 г., за ефективен европейски отговор при природни и пазарни кризи, както и за засилване на борбата срещу нелоялните търговски практики по веригата за доставки на селскостопански и хранителни продукти.

Заместник-министър Чакъров посочи, че в настоящия момент е ключово страните да запазят единството си по основните елементи на бъдещата ОСП. “Това са адекватно финансиране, предвидимост за земеделските производители, достатъчна гъвкавост за държавите членки и реално опростяване“, допълни още той.

Относно предложението за възстановяване на прилагането на правилото N+3 за разходите по ОСП, Красимир Чакъров обясни, че така ще се даде необходимото време за реализация на инвестиционните мерки и ще се намали рискът от загуба на средства за земеделието и селските райони. „България настоява и за плавен и предвидим преход към новата рамка на ОСП, който да гарантира непрекъснатост и сигурност при отпускането на директните плащания след 2027 г. Земеделските производители трябва да бъдат стимулирани, а не поставяни пред непропорционални административни и финансови тежести. За нас Преходната национална помощ остава важен инструмент за подкрепа на чувствителните сектори и за социално-икономическата стабилност на селските райони“, каза още той.

По време на обсъждането заместник-министърът отново постави и въпроса за специфична подкрепа за маслодайната роза – българско предложение, което вече е представяно и в рамките на заседанията на Съвета по земеделие и рибарство в Брюксел. Той припомни, че страната ни предлага в бъдещия регламент за ОСП да бъде създадена интервенция „Специално плащане за културата маслодайна роза“.

Сред основните акценти на срещата в Братислава беше и необходимостта от по-добре подготвена европейска система за управление на риска. Според Красимир Чакъров, кризите в земеделието все по-често имат общо измерение и изискват своевременни, предвидими и гъвкави решения. „Необходимо е да преминем от реакция след настъпването на кризата към по-добре подготвена европейска система за управление на риска“, категоричен бе той. По думите му е важно да има лесно приложими механизми за бързо мобилизиране на финансов ресурс, включително при значителни загуби на продукция и недостиг на фуражи.

Третият ключов акцент в дискусиите беше защитата на земеделските производители и доставчиците от нелоялни търговски практики. Страната ни подкрепя преразглеждането на Директива (ЕС) 2019/633 с цел по-силна защита, по-актуални правила, по-единно и ефективно прилагане на законодателството в ЕС.

Заместник-министър Чакъров подчерта, че продължават да съществуват значителни дисбаланси в преговорната сила по веригата, които могат да поставят производителите и доставчиците в уязвимо положение. Той обясни, че поради тази причина е необходима по-силна защита на земеделските производители.

Сред предложенията в общата декларация е Комисията да проучи възможността за забрана на ниво ЕС на продажбата на селскостопански и хранителни продукти под себестойността, въз основа на обективни и прозрачни показатели за разходите. Държавите призовават и за по-тясно сътрудничество и обмен на информация при трансгранични нелоялни търговски практики.

„Нашата цел е една- земеделските производители да имат по-силна позиция, когато преговарят по веригата, да разполагат с предвидима подкрепа и да могат да разчитат на бърза и ефективна реакция при кризи. Това е важно не само за фермерите, но и за устойчивостта и конкурентоспособността на европейското земеделие“, каза в заключение заместник-министър Красимир Чакъров.

The post Заместник-министър Чакъров: ЕС трябва да осигури по-силна защита за фермерите и по-бърза реакция при кризи first appeared on БКПЗ - Национална Браншова Камара "Плодове и зеленчуци".

Той поздрави участниците в изложението, като посочи, че събитието събира на едно място традициите, съвременните практики и постиженията на българското животновъдство. Проф. Неделков каза още, че развитието на сектора е свързано с отговорността да се спазват изискванията на европейския и българския пазар за безопасни храни, доказан произход и високо качество. „Политиката на Министерството на земеделието и храните е насочена към по-добри условия за работа на фермерите, ефективно здравеопазване на животните и предвидима финансова подкрепа“, отбеляза той. Заместник-министърът бе категоричен, че за ръководния екип на МЗХ е важно българските производители да имат условия за развитие на стопанствата си, да бъдат конкурентоспособни и да намират реализация за своята продукция.

Събитието е организирано от Изпълнителна агенция по селекция и репродукция в животновъдството с подкрепата на Министерство на земеделието и храните и Държавен фонд „Земеделие“. На изложбените площи бяха представени около 200 животни от над 15 породи от българското говедовъдство, биволовъдство и коневъдство, както и овчарски кучета.

В рамките на изложението заместник-министър Неделков връчи наградите в различни категории на конкурса, на които са отличени постиженията на стопаните, отглеждащи елитни породи биволи и говеда.

The post Заместник-министър Неделков: Започват плащанията към земеделските стопани по Кампания 2026 first appeared on БКПЗ - Национална Браншова Камара "Плодове и зеленчуци".

The post Стартира вторият прием за млади земеделски стопани с бюджет от над 115 млн. евро first appeared on БКПЗ - Национална Браншова Камара "Плодове и зеленчуци".

Представителите на институциите се обединиха около идеята за организиране на координационни срещи на областно ниво между структурите на БАБХ и МВР, с участието на местна власт. Целта е да бъдат  планирани конкретни съвместни действия и да бъдат определени районите с концентрация на животновъдни обекти, които представляват потенциално рискови територии. Акцент беше поставен и върху възможността за засилване на контрола по основните пътни артерии в страната, чрез определяне на подходящи места за контролни пунктове. 

На срещата беше обсъдена и необходимостта от промени в законодателството, насочени към въвеждането на по-строги мерки при незаконно придвижване на животни и нарушения на правилата за биосигурност.

The post Зам.-министър Неделков: Нерегламентираното движение на животни изисква по-строг контрол във вътрешността на страната first appeared on БКПЗ - Национална Браншова Камара "Плодове и зеленчуци".

Схемата е с бюджет в размер на 170 млн. евро и е насочена към земеделските стопани от първичното селскостопанско производство. Помощта се предоставя под формата на преки безвъзмездни средства и покрива част от увеличените цени на газьола и торовете в резултат от кризата в Близкия изток.

Максималният интензитет е до 50 000 евро на едно предприятие с дейност в първичното селскостопанско производство и се прилага за целия период на действие на Временната рамка, до края на 2026 г. При проследяването на този таван, се взема предвид общият размер на помощта и за газьол и за торове, която земеделският стопанин е получил.

Предстои Управителният съвет на Държавен фонд „Земеделие“ да утвърди указанията за прилагането на помощта, като изплащането ѝ трябва да приключи до края на настоящата година.

The post България получи одобрение от ЕК за „иранската помощ“ first appeared on БКПЗ - Национална Браншова Камара "Плодове и зеленчуци".

Общият бюджет е определен въз основа на подадените заявления за двете интервенции през 2026 г.

До 11 476 150 евро се разпределят по ПНДЖ1 в помощ на говедовъдите и до 9 259 194 евро за преходна национална помощ за овце-майки и кози-майки, обвързана с производството (ПНДЖ3).

Съгласно разпоредбите на член 147 от Регламент (ЕС) 2021/2115 на Европейския парламент и на Съвета от 2 декември 2021 година общият размер на преходната национална помощ, която може да бъде предоставена по сектори, се ограничава до 35 % през 2026 г.

The post Отпускат се 20,7 млн. евро по преходните помощи за говеда, овце-майки и кози-майки за Кампания 2026 first appeared on БКПЗ - Национална Браншова Камара "Плодове и зеленчуци".

Той приветства ръководството, преподавателите и студентите и подчерта значението на университета като място, в което вече десетилетия се срещат знанието, науката и практиката. „Днес тук започва нов етап за едно ново поколение млади хора, които ще имат своята роля в развитието на българското земеделие“, изтъкна министър Абровски. По думите му изборът на аграрното образование носи със себе си не само професия, но и възможност за реален принос към развитието на един от ключовите сектори за страната.

Над 450 първокурсници прекрачват прага на Аграрния университет тази година, за да направят първите си стъпки по пътя към професионалната реализация. Земеделският министър отбеляза, че сред най-търсените специалности са „Агрономство“, „Растителна защита“, „Лозаро-градинарство и биологично производство“, „Зооинженерство“, както и направленията, свързани с аграрния туризъм и икономиката. „Това е добър знак, защото българското земеделие има нужда от подготвени хора – не само от добри специалисти на полето, но и от такива, които умеят да използват технологии, да управляват и да намират нови решения“, посочи Пламен Абровски. 

Сред официални гости на откриването бяха областният управител на Пловдив Георги Янев, кметът на града Костадин Димитров,  изпълнителният директор на Българска агенция по безопасност на храните проф. Светла Янчева и др.

В рамките на посещението си в Пловдив министър Абровски коментира пред медии и актуалните предизвикателства пред лозаро-винарския сектор. Той подчерта, че държавата ще използва всички инструменти, които законът позволява, за да им бъде оказана необходимата подкрепа. „Необходимо е да решим проблемите с окрупняването и пазарите, защото само с предоставяне на средства при възникнал проблем няма да променим ситуацията“,категоричен бе той. По думите му една от основните цели е българските производители на грозде да станат по-атрактивни партньори за българските винопроизводители, като едновременно с това се работи за повишаване на културата на потребление и за по-широкото му присъствие на пазара.

The post Министър Абровски: Българското земеделие има нужда от възпитаниците на Аграрен университет- Пловдив first appeared on БКПЗ - Национална Браншова Камара "Плодове и зеленчуци".

„Розите са най-големият ни приоритет в момента. Не съм спирал да поставям темата за подпомагането в този сектор на всеки Съвет на министрите на земеделието в Брюксел“, заяви министър Абровски. Той подчерта, че усилията на Министерството са насочени към осигуряване на целеви бюджет за маслодайната роза в европейски регламент, по подобие на предвидената отделна подкрепа при млякото. Целта е секторът да разполага със самостоятелен финансов ресурс, който да не зависи единствено от националните решения.

Министър Абровски отбеляза още, че защитата на интересите на българските розопроизводители на европейско ниво е предизвикателство и темата остава сред основните ни приоритети. Той акцентира на значението на страната ни като производител на ценно розово масло. „След като произвеждаме нещо уникално, трябва и да контролираме неговото качество. Държавата е необходимо да може да гарантира във всеки един момент, че това, което се продава е автентичен продукт“, подчерта министърът. Той информира, че са осигурени средства за създаването на лаборатория за контрол на качеството на розовото масло и има решение на Министерския съвет за това. По думите му изграждането ѝ ще допринесе за гарантиране на качеството и доверие към него.

По данни на МЗХ през 2026 г. произведеното количество розов цвят достига 9 555,9 тона при 6 607,8 тона през 2025 г. Това представлява увеличение с 31% на годишна база. През настоящата кампания са реализирани за преработка 9 308,7 тона розов цвят, или около 98% от произведеното количество. Преработените количества възлизат на 9 290,4 тона, което е с 41% повече спрямо предходната година. Към 30 септември 2026 г. общата регистрирана площ с насаждения от маслодайна роза е 5 336 хектара, а броят на регистрираните розопроизводители е 2 975. В регистъра са вписани 82 преработватели на розово масло и 57 обекта за преработка на розов цвят.

Предприети са действия за актуализиране на регистъра в съответствие с фактическото състояние на насажденията. Предвижда се през 2027 г., по време на цъфтежа, да бъде извършена пълна повторна инвентаризация на насажденията с маслодайна роза.

Участниците в Консултативния съвет обсъдиха актуалното състояние на сектора, препаратите за растителна защита, работната ръка, възможностите за по-устойчива подкрепа на производителите и необходимостта от гарантиране на качеството и конкурентоспособността на българското розово масло.

The post Министър Абровски: Производството на розов цвят у нас се увеличава с 31%, спрямо предходната година first appeared on БКПЗ - Национална Браншова Камара "Плодове и зеленчуци".

Черно море е стратегически регион с ключово значение за продоволствената сигурност, синята икономика, морския транспорт, туризма, рибарството и аквакултурите. Това заяви заместник-министърът на земеделието и храните проф. д-р Иван Палигоров при откриването на Конференцията на заинтересованите страни по Общата морска програма за Черно море 2026 в Бургас. Той изтъкна, че опазването му изисква последователни усилия, отговорни политики и ефективно международно сътрудничество.

Заместник-министър Палигоров изрази удовлетвореност от домакинството на България на високия форум, който събира на едно място всички партньори имащи ангажимент към устойчиво развитие на Черноморския регион.

Той посочи, че за екипа на Министерството сред основните приоритети са устойчивото управление на рибарството и аквакултурите, подобряването на събирането и анализът на научни данни, както и укрепването на системите за контрол и мониторинг на рибарските дейности. “Заедно с това работим за повишаване на конкурентоспособността на сектора, подкрепа на крайбрежните общности и създаване на нови възможности за заетост, инвестиции и икономически растеж.“, допълни още проф. Иван Палигоров.

Той бе категоричен , че предизвикателствата пред Черно море не могат да бъдат решени от отделна държава.  По думите му замърсяването на морската среда, въздействието на климатичните промени, устойчивото управление на рибните ресурси и насърчаването на иновациите, изискват координирани действия на регионално равнище.

В Конференцията участие взеха и Чарлина Вичева, генерален директор на Главна дирекция “Морско дело и рибарство” DG MARE на ЕК, Драгош Симион,  председател на Националната агенция за рибарство и аквакултури (ANPA) в Румъния и Габриел Попеску, директор на Дирекция „Морска политика и инспекции” в  Румъния, както и Христо Панайотов, изпълнителен директор на ИАРА.

The post Зам.-министър Палигоров: Черно море е стратегически регион с ключово значение за продоволствената сигурност first appeared on БКПЗ - Национална Браншова Камара "Плодове и зеленчуци".

Зам.-министърът посочи,че своевременните мерки ще доведат до облекчения за фермерите, които колят дребни преживни животни около празници като Великден и Гергьовден. Той подчерта, че е важно да се намерят работещи решения, които да бъдат в полза на фермерите и да улеснят дейността им. „Същевременно трябва да гарантираме спазването на всички изисквания за безопасност на храните, ветеринарно-санитарния контрол и биосигурността“, категоричен бе проф. Неделков.

Сред основните предложения е разширяване на видовете животни, които могат да бъдат заклани в кланични пунктове, чрез въвеждане на общото понятие „копитни животни“.  Предвижда се и допълнително облекчаване на изискванията за сграден фонд и оборудване в кланичните пунктове, облекчаване на изискванията към помещенията, като ще се допуска кланичният пункт да разполага с най-малко едно помещение с ясно обособени зони. Предлагат се и по-гъвкави правила при попадане на обекти в ограничителни зони заради заразни заболявания, включително отпадане на задължителното предварително изследване на всяко животно седем дни преди придвижването. Друга промяна предвижда възможност официалният контрол в кланичните пунктове да бъде извършван и от регистрирани ветеринарни лекари при определени условия.

Представителите на браншовите организации приветстваха инициативата за промени в Наредбата и благодариха за предприетите действия. Те подчертаха, че подобно облекчаване на изискванията е очаквано от сектора от дълго време и ще допринесе за улесняване на работата на фермерите.

За прецизиране на текстовете на наредбата заинтересованите страни следва да представят писмени становища и предложения по подготвените промени. Те ще бъдат обсъдени на следваща среща, за да бъдат съобразени с практическите потребности на сектора.

The post Зам.-министър Неделков: Предвиждаме гъвкави правила за кланичните пунктове към фермите first appeared on БКПЗ - Национална Браншова Камара "Плодове и зеленчуци".